Глава 72Глава 72

— Итогава Каваки кимна с лека усмивка, това беше напълно в духа на Маури Ран. След като помисли, той поглеждайки Кицураги Йоши и каза: — Добре, но този път няма да ви водя. Отидете до вилата в Шохсенкьо, за да видите как вървят нещата, подгответе се за преместването. Мястото, където живеете сега, наистина е малко, а също така накарайте Тачибана Майо да ви научи на някои техники за самозащита. Следващия път ще ви заведа. — Техники за самозащита? Добре. — Почивайте си добре, приключвам. След като Итогава Каваки затвори телефона, той паркира колата пред хотел и влезе с Кицураги Йоши, за да отворят стая. Щом влязоха в стаята. Итогава Каваки затвори вратата, прегърна Кицураги Йоши, повдигна я за брадичката и се засмя: — Заради теб днес отказах няколко красиви жени. Как ще ме компенсираш? — А?! Кицураги Йоши изглеждаше объркана, с разбъркани мисли, и погледна към Итогава Каваки. Виждайки това, Итогава Каваки се приближи, целуна я и се засмя: — Толкова си сладка, добре, хайде да се изкъпем и да направим нещата, които трябва да правим! — А? Баня? … Кицураги Йоши отвори очи широко, като дойде на себе си. — Хайде! Итогава Каваки се засмя и я дръпна към банята. — Каваки-нии, не… … — Каваки-нии, не, не… Ммм~ … Една следа от яркочервено изчезна с водата. ( Глава 114: Два вида жени! В дома на Кицураги Манами. Гледайки Кицураги Кокоро, Кицураги Манами шокирано каза: — Какво каза? Сестра ти Йоши отиде с Итогава Каваки? Няма да се върне тази вечер?! Кицураги Кокоро кимна, усмихна се и каза: — Да, сестра ми отиде доброволно и сестра ми се обади сама. — Това… Това не е ли възможно?! Мислейки за характера на дъщеря си Йоши, Кицураги Манами никак не можеше да повярва, особено като се имаше предвид, че Кицураги Йоши имала арахнофобия. Още повече, че щеше да прекара нощта навън с Итогава Каваки. — Не, трябва да се обадя на Йоши! Кицураги Манами веднага поклати глава и се обърна към телефона. Тя чувстваше, че Итогава Каваки принуждава Йоши, и трябваше да накара Итогава Каваки да върне Йоши! Итогава Каваки наистина е… Тя вече му даде съгласие, защо бърза? Ами ако Йоши развие негодувание? Кицураги Кокоро седна на масата за хранене, ядейки ориз, и каза: — Забрави, мамо. Мисля, че дори да се обадиш на сестра ми, няма да ти отговори. Сестра ми сега вероятно е заета с Каваки-мии! — Заета?! Кицураги Манами спря, главата ѝ се завъртя и погледна към Кицураги Кокоро, упреквайки я: — Ти малка палавочка, знаеш ли с какво е заета сестра ти? — Кой не знае за нещата на възрастните? Кицураги Кокоро небрежно сви устни: — Не правиш ли същото с Каваки-мии? Не си мисли, че Кокоро не знае, какво толкова ненормално има! — Ти, ах!! Кицураги Манами беше шокирана, след това лицето ѝ стана червено, тя посочи Кицураги Кокоро и не знаеше какво да каже: — Не говори глупости, малка палавочка, аз и Господин Итогава нямаме нищо, нищо! — Добре, добре, няма ли? Кицураги Кокоро завъртя очи: — Не знаеш номера на телефона на хора, но те идват вкъщи, а те са приятели на мама от бизнеса, а след това те возят и колата ти, и колата ти се развали, и след това се развали още веднъж, и… — Кицураги Кокоро, млъкни! Кицураги Манами беше толкова сразена, че не можеше да си спомни нищо, стисна челото си и не знаеше какво да каже. Всъщност, най-умното дете в дома беше това малко нещо. Нито тя, нито Йоши можеха да се справят с Кицураги Кокоро. Йоши, по-голямата сестра, винаги беше тормозена от Кицураги Кокоро. В училище Кицураги Кокоро също беше пакостник, но никой не се оплакваше от нея. Наистина… Тя не знаеше какво да каже. Кицураги Кокоро се усмихна и каза: — Мамо, не се притеснявай, Кокоро няма да говори глупости, а мама също да не се притеснява, сестра ти ще бъде добре. Интуицията на Кокоро винаги е била много точна, този път също ще бъде, абсолютно! — Интуиция? Наистина ли?! Като чу това, Кицураги Манами погледна Кицураги Кокоро, помисли и кимна леко. Въпреки че не вярваше в неща като духове и призраци, интуицията на Кицураги Кокоро наистина беше много добра. Освен когато се шегуваше и правеше малки бели, след това интуицията на Кицураги Кокоро почти никога не грешеше. Например… Като си помисли за онази катастрофа, лицето на Кицураги Манами все още показваше известна сложност. Но това беше само за момент. Като си помисли за характера на Итогава Каваки, той сякаш не беше такъв, който бърза твърде много. Със сигурност имаше много красавици около Итогава Каваки, и Итогава Каваки нямаше причина да принуждава Йоши твърде много. — Мамо, не се притеснявай, хайде да ядем! Кицураги Кокоро каза с усмивка. Гледайки Кицураги Кокоро, Кицураги Манами въздъхна и каза: — Добре, ще ти вярвам този път. И още, Йоши е сестра ти, ти наистина… Как можеше да оставиш сестра си да си тръгне с някой друг? — Каваки-мии е наш човек! — каза Кицураги Кокоро с усмивка. Кицураги Манами: … Това моя дъщеря ли е? … Вила в Тайба. Гледайки Нагиса Казуха, Тачибана Майо попита с недоумение: — Господин Итогава ме помоли да ви науча на някои методи за самозащита? — Да, Каваки така каза — Нагиса Казуха леко кимна. Тя не знаеше защо, но щом Итогава Каваки каза, тя щеше да го направи. Освен това няма нищо лошо. Като си помисли за инцидента с президента на Джукикай тази следобед, Тачибана Майо показа известно разбиране и каза: — Добре, но основата на самозащитата е добро физическо състояние, в противен случай, колкото и добри да са техниките, няма да са полезни. Ако госпожице Нагиса няма намерение да страда, колкото и да се опитва Майо да я научи, вероятно няма да има голям ефект. — Така ли? — Нагиса Казуха се намръщи. Не че я беше страх да страда, просто инстинктивно имаше леко отвращение към този вид поведение, което наблягаше на тренировките. След това, тя си пое дълбоко дъх, погледна твърдо към Тачибана Майо и каза: — Моля, бъдете спокойна, госпожице Тачибана, Казуха определено ще издържи и ще направи всичко според договореното с госпожица Тачибана! Това, което Каваки каза, никога не греши! Като видя изражението на Нагиса Казуха, Тачибана Майо не беше твърде оптимистично, само леко кимна: — Добре, разбрах. Мястото тук не е подходящо. Ще започнем, когато се преместим в Шохсенкьо. … — Да, благодаря Ви предварително, госпожице Тачибана … На следващия ден. — Гуй Янье очнулась в движении. Для Ито Каваки существовало два типа подхода к женщинам. Один, как к Касугано Соре или Хино Эри. Хотя их характеры отличались, обе были довольно… упрямыми. Чем сильнее ты, тем вероятнее, что другая сторона окажется еще сильнее. Справиться с ними можно было лишь проявив терпение, постепенно смягчая их защиту, чтобы проникнуть в их сердца… Гуй Янье и Ногизака Хацука относились ко второму типу. Независимо от обстоятельств, если удавалось заполучить их тела, каким бы способом это ни было, и если они не слишком тебя отталкивали, то твой образ, безусловно, запечатлеется в их сознании. Если только ты не делал ничего, что вызывало бы у них сильное отвращение, они, как правило, не могли предать, а наоборот, становились особенно привязаны к тебе. — Ай, Кава, Каваки, не надо… М-м, осторожнее, осторожнее… (Запрещено, сокращенно) … Ито Каваки, подперев голову рукой, с улыбкой рассматривал Гуй Янье и спросил: — Ну как? Какие ощущения? — А? Нет, м… — Гуй Янье, покраснев, опустила голову, не зная, что сказать. Ито Каваки, улыбнувшись, продолжил: — Ладно, хватит шутить. Поехали сегодня со мной в море на несколько дней. Конечно, я могу и сначала отвезти тебя домой, чтобы ты попрощалась с мамой. В любом случае, твоя мама 4.5 точно согласится, а если нет, я решу вопрос. — А?! Решишь вопрос, мама?! Вспомнив о вчерашних словах Ито Каваки о его отношениях с матерью, Гуй Манами, Гуй Янье испытала смешанные чувства, и ей стало немного не по себе. Хотя она чувствовала, что что-то не так, ей казалось, будто мама украла у нее что-то. Еще одна, которая ревностно охраняет свое! Ито Каваки беспомощно покачал головой, затем с улыбкой поднялся, обнял Гуй Янье и направился в ванную: как раз сейчас он был особенно силен в решении таких проблем, как охрана своего! — А! Гуй Янье вскрикнула и обняла Ито Каваки, ее длинные черные волосы растрепанно спадали. — Пойдем, сначала искупаемся, потом поедим! … (Глава 115: Ито Каваки и Хино Эри) Для тех, кто ревностно охраняет свое, самый простой способ – дать им почувствовать свою полную беспомощность! У Гуй Янье было именно такое ощущение. Выйдя из ванной, она почувствовала себя как разваренная грязь, еле стояла на ногах. Одежду ей помог надеть Ито Каваки, а потом он, полуобняв, повел ее вниз. Даже во время еды она чувствовала слабость, аппетит был неважным, и она съела лишь немного. … У ворот виллы семьи Гуй. Перед машиной Гуй Манами в шоке смотрела на Ито Каваки и сказала: — Что? Ты хочешь увезти Янье в море на несколько дней?! Нет, ни за что, Янье… Вчерашней ночи, проведенной здесь, было достаточно, а теперь еще и увозить на несколько дней? — Что? У госпожи есть возражения? — Ито Каваки с двусмысленным выражением лица приблизился к Гуй Манами, поднял ее подбородок и пристально посмотрел ей в глаза. —… Не надо, не надо, здесь, снаружи, люди! Гуй Манами, ощутив вину от взгляда Ито Каваки, мгновенно смягчилась. Она поспешно отвернулась, отступила на несколько шагов, вырвавшись из этой унизительной позы. Оглядевшись по сторонам и убедившись, что никто их не видел, она успокоилась. Кто-то увидит меня, если я осмелюсь? Хотя Ито Каваки не очень-то заботился об этом, но теперь, будучи своего рода публичной фигурой, лучше было избегать лишних хлопот. Ито Каваки игриво улыбнулся: — Значит, госпожа не согласна? — Откуда ты взял? Разве ты не мог говорить помягче? — Гуй Манами запаниковала, боясь, что Ито Каваки разозлится, и невольно проворчала. Глядя на Янье, которая дремала в машине, она не могла не почувствовать прилив нежности и сказала: — Разве ты не можешь быть поосторожнее? Янье еще мала, она не выдержит твоих бурных игр! А ты? Ито Каваки провел рукой по подбородку, но все же отказался от намерения задать этот встречный вопрос, иначе, возможно, это снова было бы недопустимо. — Не волнуйтесь, я знаю, что делаю.
Обновлено: 19.02.2026

Комментарии к главе

Загрузка комментариев...