Глава 98 — Глава 98

Скрежеща, открива врата, Сам влезе в музея. Според Ребека, трупът на дракон трябва да е тук. (Къде пак трябва да го намерим?) "Тя каза, че е под земята," отвърна Сам. Вътрешността на музея беше, точно като града, изоставена. Нямаше никаква охрана или часови на видимост. (Доста глупаво, че не са сложили никаква сигурност тук) "Наистина," кимна Сам. "Може да е капан. Или просто са прехвърлили всичките си сили навън, надявайки се да ме спрат." (Пак не бих изключил възможността това да е капан) Сам кимна на думите, произнесени от гласа в главата му. Наистина можеше да е капан. Всъщност Сам беше почти сигурен в това. Но засега реши да остави тази мисъл настрана и да потърси трупа на дракона. В крайна сметка, колко трудно може да бъде да скриеш огромен дракон, нали? Сам се разходи из музея, за да потърси нещо съмнително. Когато не намери нищо, Сам се насочи към асансьора. -Бийп Сам докосна бутона на асансьора и се чу звук на бибип. (Ох, стига бе! Ще вземем асансьора ли? Къде е твоят стил, Сам?!) "Млъквай, глупако. И какво очакваш да направя? Има подземен етаж, така че разбира се, ще взема асансьора надолу." просто отвърна Сам. (Хм, а защо просто да не пробиеш пода?! Нямаше ли да е по-бързо?!) "..Дори няма да коментирам колко глупава е тази идея." Сам просто поклати глава и в следващата секунда вратата на асансьора се отвори. Сам просто влезе в асансьора и натисна бутона за долния етаж. (Ох, нямаш никакъв стил) каза гласът в главата му с разочарование. "Мамице, аз ронех стил, още преди да се появи дори фразата!" Сам отвърна на гласа в главата си. Преди някой от тях да успее да каже нещо повече, вратата на асансьора се отвори отново. Сам излезе от асансьора и влезе в подземния етаж. Беше същото като горния етаж. Експонати, артефакти, художествени и културни обекти и други бяха подредени навсякъде. Но този подземен етаж беше много, много по-малък. Сам се огледа и намери табло със switch-ове на стената, точно до входа. Той ги натисна и включи всички. Ярките, бели таванни светлини светнаха незабавно и осветиха целия етаж, правейки го малко по-видим. "Хм, нека да видим," Сам се допря до брадичката си и тръгна да обикаля. Очевидно нямаше тук никакъв труп на дракон, или в противен случай щеше да е видим от самото начало. (Излъга ли?) "Ти си глупак?" (Брат! Просто питам!) "Въздишка, не, тя не можеше да излъже. Възможно е трупът да е скрит по очевидни причини." каза Сам, все още оглеждайки се. "Тя каза, че е зарит под земята. Най-вероятно е под тук." обясни Сам, леко потупвайки земята с крак. "Е, все пак, да се залавяме за работа." Въздъхна веднъж, Сам активира способността си. Веднага щом го направи, дясната му ръка се превърна в острие. Сам спокойно вдигна нормалната си ръка и я притисна с острието. -Сряз! С един замах, той отряза петте си пръста. Пръстите паднаха на земята и започнаха да се гърчат, преди масата им да започне да се подува. Скоро тези пет пръста започнаха да растат на размер и не след дълго се превърнаха в клонове на Сам. "Господарю!" Всички клонове коленичиха и го поздравиха едновременно. "Обиколете периметъра и не позволявайте на никого да ме безпокои. Използвайте пълните си сили, ако е необходимо." нареди Сам. Причината, поради която Сам каза последната част, беше, че първоначално ги беше ограничил да не използват пълните си сили. Защо? Защото това оказва натиск върху Сам, всеки път когато някой от неговите клонове използва оригиналната му способност - Манипулация на биология. Мислете за това по следния начин - тъй като може да има само една способност от даден вид, всеки път, когато някой от клоновете на Сам използва неговата способност, това оказва натиск върху способността му. А оттам и върху самия Сам. Но сега, когато всичките му демони бяха мъртви, той не можеше да се сдържа, затова нареди на клоновете си да използват пълноценно способността му, без да се грижат за себе си. "Както желаете!" Клоновете кимнаха едновременно и незабавно се разпръснаха във всички посоки, скривайки присъствието си. (Твоите клонове са голи.. трябваше да доведеш допълнителни дрехи..) "..Просто млъквай, човече." Сам пак поклати глава. В следващия момент очите му започнаха да блестят в жълто - знак, че е активирал [Манипулация на Нищото]. Сам започна да насочва енергия към тялото си от безкраен външен източник и да укрепва телесната си конструкция. Сам вдигна ръцете си и стисна юмрук. Този прост жест сякаш беше причинил вълни около пестника му. Той си пое дълбоко дъх, събра силите си и замахна с юмрука си надолу, клекнал в бърз ход. -БАААМ! Този удар причини пукнатини по земята - тръгващи от мястото, където юмрукът му се беше приземил, във всички посоки. (Дневно) коментира гласът в главата му. Сам се изправи и още веднъж насочи енергия към юмрука си. -БААААМ! Русский перевод: Замахнувшись еще раз, Сэм углубил трещины на земле - достаточно, чтобы он смог разглядеть что-то, похожее на красную скалу под поверхностью. Сэм кивнул и отошел на несколько метров от этого места. Он снова активировал свою [Манипуляцию Ничем] и вытянул руки, направив открытые ладони на то место, где он стоял раньше. Бесформенная, невидимая энергия хлынула из Сэма и затопила это место. На лице Сэма появилась усмешка. Быстро подняв руки, он как будто использовал телекинез, чтобы поднять в воздух обломки земли. "Неплохо", - прокомментировал Сэм и резко повел руками в сторону. Висящие в воздухе обломки последовали за его движениями и упали на землю, открывая то место, где он стоял. (Ах, как же я люблю это умение) Не обращая внимания на голос в своей голове, Сэм подошел к вырытому им участку и заглянул вниз. Его усмешка тут же превратилась в ухмылку, как только Сэм увидел то, что так отчаянно хотел достать. Хотя полностью предмет еще не был виден, массив красных рептильных чешуек был отчетливо различим. Сэм был уверен - это последний Дракон. (Так что, приступаем?) - прокомментировал голос в его голове. "Но сперва давай достанем его из земли", - кивнул Сэм, добавляя: * Пред Энтони ткань пространства исказилась, и образовался портал. "Наконец-то!" - воскликнул Энтони, увидев знакомое лицо, выходящее из портала. "Здравствуй, сын", - ухмыльнулся Артур. Следом за ним из темного пространственного отверстия вышел мужчина с яркими рыжими волосами. Следующим вышел мужчина со светло-золотистыми волосами. Он двигался немного странно, словно одна из его ног не работала как следует. "Что с вами случилось, сэр Светоносец?" - с беспокойством спросил Энтони. "А, ничего страшного, мальчик, я просто потерял ногу", - беззаботно ответил Светоносец, как будто это было обычным делом. "К счастью, целитель был достаточно силен, чтобы полностью ее восстановить". Хотя Энтони все еще был обеспокоен его состоянием, он просто кивнул. Сейчас было не время проявлять волнение из-за потери ноги, когда весь мир находился под угрозой. В следующий момент пространственная дыра закрылась, и все вернулось в норму. "Где Майкл?" - спросил Энтони, увидев, что ни Дрейк, ни Майкл не вышли. Словно отвечая на его вопрос, в следующую секунду в нескольких метрах от Энтони открылось несколько массивных пространственных порталов, заставив его обернуться. "Надеюсь, мы не опоздали", - прокомментировал темноволосый парень, выходя из одного из порталов. Энтони усмехнулся, увидев его прибытие. А следом за ним вышел рыжеволосый с серьезным выражением лица - это был Дрейк. Он с нетерпением ждал встречи с Сэмом. Из других порталов вышло множество военных в высокотехнологичных костюмах, держащих в руках модифицированные винтовки. Дула их оружия были направлены на здание музея. "Где он?" - спросил Дрейк, подходя к ним. "Внутри", - неуверенно ответил Энтони. "Он прячется", - прокомментировал Дрейк. - "Мы должны ворваться в здание". "Не нужно, сын", - покачал головой Ив. - "Тело последнего Дракона достаточно велико, чтобы занять несколько сотен метров. Он либо выйдет из здания, чтобы откопать его, либо.." БУМ! ТРРРАХ! Объяснение Ива было прервано громкими взрывами. Вслед за ними весь музей начал подниматься в воздух. Все присутствующие не могли не расширить глаза от увиденного. "..либо просто поднимет все здание в воздух", - закончил Ив с видом "я так и знал".