Глава 7 — Глава 7

Направив се на енергия на съзнанието, Нейтън Хоук пристигна в „Хамър Индъстрис“. Той се обади на някого, за да се погрижи за трупа, след което се насочи право към кабинета на Джъстин Хамър. — Хей, нашият супергерой, най-горещата голяма клечка в момента. Очите на Джъстин Хамър светнаха при пристигането на Нейтън Хоук. На бюрото вече беше приготвена бутилка „Лафи“ от 82-ра година. — Ела, честито. След като наля червено вино, Джъстин Хамър подаде чаша на Нейтън. Нейтън я пое, завъртя чашата и отпи. — Казвай, какво те води при мен? Джъстин Хамър очевидно не беше подготвен за откровеността на Нейтън Хоук. — Ъъъ… Очевидно. Джъстин Хамър не беше готов. — Относно акциите на вашата компания — Джъстин Хамър внимателно спомена, макар че „Хоук Груп“ не беше компания за производство на оръжия, сега тя беше компания за продукти за свръхестествен живот на хора със свръхестествени способности. Той знаеше, че големите компании вече се готвят тайно да попитат героите какво „струва“ тяхното сътрудничество. Стига героят да кимне, те без колебание щяха да поднесат всички подготвени подаръци. — Искаш ли да купиш дял? Джъстин Хамър побъркано кимна. — Да, възможно е. Джъстин Хамър изпадна в екстаз. — Но има едно нещо, което трябва да ти кажа. Нейтън Хоук внезапно стана сериозен. Виждайки сериозното изражение на Нейтън Хоук, Джъстин Хамър издърпа близкия стол и седна до него. — Кажи — очевидно и той бе доловил нещо. — На път къмтук срещнах група наемни убийци, от онези с всякакви оръжия и превозни средства. Като видя, че лицето на Джъстин Хамър става все по-неловко, Нейтън Хоук продължи: — Разбира се, че искам да се присъединиш. Така ще ми помогнеш да поема част от товара. Виждайки усмивката на Нейтън Хоук, която изглеждаше напълно искрена, Джъстин Хамър започна да се паникьосва. Вътрешно той започна да се чуди дали това, което казва Нейтън Хоук, е истина, или е измислица, за да го подмами. — Разбира се, че е истина. Шофьорът на колата ми долу е сменен. — Можах да дойда само благодарение на супергеройските си способности. Джъстин Хамър не разбираше защо Нейтън Хоук е толкова спокоен, въпреки ситуацията. — Искам да се присъединя. — В замяна на акции от твоята компания. — Добре. Двамата започнаха да обсъждат някои детайли в кабинета. С тази размяна на акции и двете страни бяха много доволни. След като получи акциите на Хоук, Джъстин Хамър тайно нареди да бъдат пуснати някои новини. Скоро след това акциите на „Хамър Индъстрис“ започнаха да се покачват плавно. Слушайки доклада на секретарката за покачването на акциите на компанията, Джъстин Хамър затвори очи и пое дъх, сякаш се наслаждаваше. Нейтън Хоук също беше доволен. Сега оставаше да се види дали Джъстин Хамър щеше да наеме Иван Ванко, както в „Железният човек 2“. Когато Джъстин Хамър влезе в затвора, Нейтън Хоук щеше да пристъпи към пълно поглъщане на „Хамър Индъстрис“. Въпреки това, Нейтън Хоук присви очи. Може би Джъстин Хамър, дори и да не влезе в затвора, щеше да бъде полезен. Всеки, който му попречи на пътя. Нейтън Хоук не се страхуваше да се хване на ръкопашен бой. През следващия период. Нивото на престъпност в Ню Йорк рязко спадна, а Хидра също престана да притеснява Нейтън Хоук. Но вътре в компанията се бяха вмъкнали много шпиони и агенти. Уайскър беше повикан. В лабораторията по-долу събраха още доста експериментални данни. А поради намаляването на престъпността в Ню Йорк. Нейтън Хоук започна да ги кара да се показват пред хора извън Ню Йорк, когато имат време. В този ден. Електромотовикът вървеше след Нейтън Хоук. Нейтън Хоук долови, че той донякъде е разбрал какво означава това. — Знаеш ли защо те повиках? — Знам. — Как върви животът ти напоследък? — Много добре, животът сега е наистина добър — Макс Дилон беше благодарен. — Това е добре. Светлината светна и изчезна. Мъж, облечен в бяла престилка, рязко отвори очи. — Кои сте вие? — попита мъжът, докато слагаше колан на кръста си. Хеншин Лемон Локон Камен Райдър Дюк вдигна своята звукова стрела и се насочи към двамата. — Нямаме лоши намерения — каза Макс Дилон. — Така ли? — Но аз не съм спокоен. След като каза това, звуковата стрела започна да изстрелва към двамата. — Хъмф — Макс Дилон не търпеше подобна наглост и мигновено цялото му тяло се изпълни с електричество. — Силни способности? Макс Дилон, превърнат в Електромотовик, успя да избегне две стрели. Гледайки зида, в който беше пробит голям отвор, Нейтън Хоук погледна с неодобрение към Райома Гоки. Райома Гоки. Един от героите в „Камен Райдър Гайм“. В света на „Камен Райдър Гайм“ той беше главен технически изследовател в консорциума „Сектор Сийд“ и гениален разработчик на „Сенгоку Драйвъра“, а освен това можеше да се трансформира в Камен Райдър Дюк, използвайки „Драйвъра на Създателя“. Двамата започнаха да се бият в експерименталната лаборатория. Скоростта на Електромотовика доставяше големи трудности на Райома Гоки, трансформиран в Камен Райдър Дюк, тъй като малкият размер на мястото потискаше движението му, което го караше да се чувства много неудобно. — Проклет да си! Електромотовикът го обхвана гъвкаво, карайки движенията му да станат по-бавни. Всеки път, когато се готвеше да атакува, Електромотовикът се появяваше на друго място и го атакуваше. Пфуууууууу… Енергиен залп, изстрелян с мълния, удари Камен Райдър Дюк. След като пое този удар, Камен Райдър Дюк беше само леко повреден, но Райома Гоки вътре се почувства много зле. Ударната сила на енергията директно го удари в стомаха. Въпреки че бронята смекчи удара, силата в този момент! Камен Райдър Дюк започна да избледнява, а Райома Гоки падна на едно коляно, дишайки тежко. Електромотовикът се появи зад него и докосна врата му с пръст. Стигаше само една заповед от Нейтън Хоук, за да го удари. Този път усилването, което донесе на Нейтън Хоук, беше малко, но Нейтън Хоук бе много доволен. Защото най-накрая се появи истински учен. Гениален разработчик. — Какво ще правите? Или по-скоро, какво ще правиш ти? — попита Райома Гоки, гледайки Нейтън Хоук. Нейтън Хоук само махна с ръка и Електромотовикът отдръпна пръста си. — Изглежда, че все още съм полезен — Райома Гоки се усмихна и се изправи. — Заведи го при Уайскър. След като изрече тази фраза, Нейтън Хоук се обърна и си тръгна, оставяйки на Райома Гоки незабравим силует. — Хей, този човек малко прилича на Тацухико Оджима. На следващия ден. Нейтън Хоук, заедно с Уайскър, отиде в подземната лаборатория на „Амбрейла“ и видя Райома Гоки, който беше погълнат от изучаването на нещо. — Много добър учен — каза Уайскър леко. Нейтън Хоук беше малко изненадан. Това беше първият път, когато чу Нейтън Хоук да хвали някого. — Тогава няма да го безпокоим. Нейтън Хоук и Уайскър се върнаха в кабинета. — Как върви работата там? — попита той за чуждестранната изследователска база. — Всичко е готово, чакаме само изследователския персонал. В този момент на телефона на Нейтън Хоук се появи съобщение. В Ню Мексико е паднал магически чук, а агентите на Ш.И.Т. вече са на позиция. Уайскър също получи новината. — Ще отида до Ню Мексико. Уайскър кимна и попита: — Искаш ли някой да те придружи? — Нека Андре и Макс Дилон отидат заедно, и уредете медиите да пуснат информация, че предстои битка там. Качиха се на частния самолет, Андре и Макс Дилон също се качиха в самолета. — Шефе. — Лидере. Нейтън Хоук кимна в отговор. В самолета двамата разказаха за предстоящата история на Тор, Богът на гръмотевиците. — Бог! Тор от скандинавската митология? — Андре отвори очи. Макс Дилон попита с несигурност: — Дали е Торът, когото познавам? Макс Дилон беше герой от „Ултимейтните паяци“ и имаше спомен за Тор, Богът на гръмотевиците. — Не си ли проучвал вече този свят? Можеш да си представиш, че е подобен на паралелен свят. Макс Дилон кимна. — Разбрах. В този свят има Тони Старк, но няма Озбърн. Има някои прилики, но някои неща са различни. — Значи си проучвал и за Паяка, нали? Андре погледна двамата с недоумение, не разбирайки техните загадки. — Да, проверих и открих едно дете на име Питър Паркър, но възрастта и външният вид не съвпадат. Не знам дали това дете ще се превърне в Паяка в бъдеще. Нейтън Хоук се засмя и не каза нищо. Изглежда, че са проверили, но лицето на това дете изобщо не съвпада с лицето, което Макс Дилон помнеше. — Хей, говорим за Тор, Богът на гръмотевиците, не за някакъв паяк — каза Андре силно. — Просто се дръжте като хора, които харесват нещата му. — Пиене? Аз не пия. — Андре веднага отказа. — Аз мога да пия — Макс Дилон нямаше нищо против. Преди, когато нямаше свръхестествени сили, той беше слаб пияница, но сега беше различно. Всеки път, когато Паяка го побеждаваше, той отиваше да пие много, и с времето се превърна в издръжлив пияница. Двамата, следвайки плана на Нейтън Хоук, възнамеряваха да привлекат и Тор в плана си за супергерои. Обаче Макс Дилон внезапно се смути. — Аз съм от електричество, а той… — Няма проблем. Сега той е в човешка форма с плода на бога на гръмотевиците, а не Богът на гръмотевиците. Тази фраза обърка двамата. След като слязоха от самолета, те пристигнаха в града, където се развиваше сюжетът. Поради недостига на персонал. Наложи се да платят на продавач на вестници, за да разберат приблизителното местоположение на Тор, Богът на гръмотевиците. В края на краищата, висок блондин не се среща често в града, особено ако е външен човек. Поради това повечето хора в града вече знаеха, че в града има някой, който крещи: „Чук, чук, моя чук“ след като се напие, а след това показва мъчително изражение. Баровете още не бяха отворени, така че къде другаде можеше да се пие? След като показаха мястото на Нейтън Хоук, групата отпътува с колата. В ресторант двама мъже и две жени вечеряха. Или по-скоро, една жена и един мъж гледаха как един златокос мъж се тъпче с храна. — Пари, пари — Джейн тайно плачеше от болка. Тор ядеше твърде много, ако продължаваше така, щеше да се наложи да използва нейните пари. Разходите изгаряха, изгаряха. Джейн само тайно стискаше гърдите си. — Страхотно, сервитьор, още една голяма чаша силна бира! — Добре — сервитьорът отговори весело. Напоследък този клиент с чука беше донесъл много хора и пари на техния ресторант. Той ясно усещаше, че през последните дни в града са се появили много външни хора, въпреки че знаеше, че това е свързано с чука до града. Но него не го интересуваше, стига да има бакшиши, той щеше да ги вземе. Джейн веднага отказа. — Няма нужда, той изяде достатъчно. — А, Джейн, недей, искам още да пия. — Не, ядеш твърде много. — Джейн, ти си толкова стисната. Двамата започнаха да спорят. Възрастният мъж и другата жена настрана гледаха безмълвно сцената. След това дойде друг сервитьор и донесе още една голяма чаша бира. Тор я грабна веднага и я изпи наведнъж. — Хък! Страхотно! Въпреки че все още не е толкова вкусна, колкото бирата от Асгард. — Ааааах! Джейн беше на ръба на срива, поглеждайки сервитьора, който беше донесъл бирата. Тази къща ще се разпадне без мен! Сервитьорът само се усмихна и каза: — Здравейте, един господин вече е платил сметката ви. — Какво! — тримата се изненадаха. Само Тор задоволено потупваше корема си. — Хък!